Нека първо да започнем с едно уточнение. До момента на пода имаше дюшеме, което всъщност си беше напълно здраво и само с лека редакция можеше да бъде запазено. Още в началото, обаче, взехме решение да направим бетонена плоча над него. Основните причини за това са за придобиване на по-голяма здравина на цялата къща и поради факта, че все някога това дюшеме трябва да се развали. Добрата новина,за нас е, че дюшемето е здраво и може да бъде използвано за кофраж.
След като това беше решено последва и самата подготовка, която премина на няколко етапа:
Измерване на денивелацията на самата къща
Тук резултатите бяха очаквани, а именно 7см, разлика от единия до другия край на къщата. Поставихме нужните маркери по стените, за да “оберем” тази разлика в последствие с плочата. Крайния резултат ще бъде 8см плоча в най-високата част и ~15см в най-ниската част ( реално няма да бъде толкова, като по-късно ще разгледаме как сме постигнали това ).
Премахване на варовата мазилка от стените, където ще бъде бетона
Това е разстоянието от дюшемето до маркера ни за височината на плочата. Причините за това са няколко – самата варова мазилка е много дебела ( 3см ) и с това премахване целим бетона плътно да се “залепи” за тухлите. Също така да се получи един малък зъб, който ще разгледаме по-подробно после.
Почистване
Следващата стъпка е едно много хубаво почистване на цялата къща. В следствие на свалената варова мазилка всичко става бъркотия. Ако разполагате със стара прахосмукачка е най-добре да ползвате нея или такава, която сте готови да жертвате.
Предварително полагане на тръби
Тази стъпка е изключително важна, като може да ви спести много работа в последствие. След като знаем къде ще има тръби ( ВиК и за парно ) си ги прекарахме предварително, като след като бетонираме, няма да има нужда от допълнително пробиване на готовата плоча.
Полагане на “пълнеж” при ниските места
В началото споделихме, че на места плочата може да достигне около 15см. В случаят е напълно бетонът да е толкова дебел слой. Поради тази причина на места поставихме 3см. листове стиропор, като там плочата ще бъде около 12см. и това е напълно достатъчно. От следващата снимка може да се разгледа, че самият стиропор не е на цялата площ. Това е така, защото в краищата искаме да се получи зъб за по-голяма здравина.
Поставянето на найлон
Това не е задължителна стъпка, но е препоръчителна. Целта тук е дюшемето да не поеме толкова много влага и да “изпие” бетона. Ако подобно нещо се случи възможността за напукване на плочата се увеличава.
Това е базовата подготовка, която трябва да извършите. Има още стъпки, които са по-скоро специфични за случая и ще ги разгледаме в отделен материал.